Тази
седмица в insta stories ви попитахме “коя е вашата любима Disney героиня”.
Единодушно избрахте Бел от “Красавицата и звяра”. Няма да лъжем, че и на нас ни е любима!
Днес
в #YouthifulFriday решихме да погледнем на любимата си приказка от една нова
гледна точка., а именно каква е психологията зад приказката? И така, каква е “красивата история на звяра”?
Приказките
са един от първите начини, по които се докосваме до различните персонажи, които
тепърва света ще ни разкрие. Пълни са със метафори и символизъм. Често оставят
в нас отпечатък за цял живот без дори да го знаем.
На
пръв поглед това е история, в която саможертвата е висшият смисъл на любовта.
Любовта, която вижда отвъд “опаковката”, “вижда”, че красотата не е
само външно измерение и може да превърне и “грозният” човек в “красив”. Принцът е
бил превърнат във звяр, защото е отказал милосърдие на бедна старица, съдейки
по външният й вид. А Бел е красива, защото е добра, мила, отзивчива и може да
види “отвъд” това, което е видно за очите, иначе никога нямаше да обикне звяра.
Приказката започва с пролог. Той гласи следното: “Имало едно време в една далечна страна млад
принц, който живеел в бляскав замък. Въпреки че имал всичко, което си пожелаел,
принцът бил разглезен, егоистичен и груб. Но веднъж в една зимна вечер на
вратата му почукала възрастна просякиня и му предложила една роза в замяна на
подслон от суровата зима. Отвратен от окаяния й вид, принцът се присмял на този
дар и отпъдил старицата. Тя го посъветвала да не съди по външния вид, защото
красотата се крие вътре в нас. И когато той отново я отблъснал, грозотата на старицата
се стопила и се появила красива вълшебница. Принцът опитал да си извини, но
било твърде късно, защото вълшебницата разбрала, че няма любов в сърцето му. За
наказание тя го превърнала в ужасяващ звяр и омагьосала замъка и всички, които
живеели в него. Потресен от чудовищния си вид, звярът се усамотил в замъка
заедно с едно вълшебно огледало – единствения му прозорец към външния свят.
Розата, която получил, също била омагьосана и щяла да цъфти, докато той навърши
21 години. Ако звярът се научел да обича и спечелел любовта на някой в
замяна, преди да е паднало и последното листенце, магията щяла да се развали. Ако
ли не – той бил обречен да остане звяр завинаги. Годините минавали, той
изпаднал в отчаяние и загубил надежда, защото… кой ли би обикнал звяр?”
Отвъд
тези видни елементи обаче, според психолозите има и подтекст, за който ще ви
разкажем днес. Тъй като вече сме “големи” можем да погледнем на любимата си
приказка по един нов, алтернативен начин.
Красавицата
и звяра е конструктивна приказка, разказваща за вътрешната ни борба и всеки
персонаж отговаря на наша собствена (евентуално изявена или не толкова)
вътрешна черта, която посредством сюжета ни “подсказва” кои са важните и
ценни качества в живота.
Коя
би била Бел днес? Тя е чувствителна към вътрешния си свят, индиферентна към
блясъка, който ни рекламират отвсякъде, за да ни продадат “този или онзи”
продукт. Момичето, което не би отишло до мола, а би предпочело да прави нещо
“странно” или непривично за повечето си връстници. Да я наречем условно
“различната” или онази, която не се страхува да погледне вътре в себе си. Може
би дори бихте я нарекли интровертна. И понеже другите чувстват, че техните
ценности не са толкова “истински” колкото си мислят, колективно се опитват да изтласкат образа й, да го отхвърлят като й се подиграват. Нещо като психологически “убиийство” на различните. Виждали сме го. Много пъти и в истинският живот. Погледното “отвън”
нейният свят би се сторил на повечето хора – нещастен.
Има
такива “красавици”. Може да не изглеждат бляскаво и със сигурност не са особено
популярни като персонажи сред повечето хора. Те притежават вътрешна красота.
Обикновено те са срамежливи и се притесняват от другите, което не помага с
тяхната “интровертност” и “проблеми във връзките”. Понякога са доста самотни.
Тогава се появява Гастон. В
приказката Бел го отхвърля. Гастон е символа на системата. Той олицетворява
общото мислене и стандартните ценности. Той е общият “мускулест” тип мъж, който е
много екстровертен. Следователно Гастон има своите последователи (мъже и жени),
които са също толкова “слепи” за вътрешният си свят. За тях всичко трябва
да влиза в общо приетите норми. Той иска Бел не защото я обича, а за да
притежава и доминира онази, за която той не означава нищо. Това, че Бел го
отхвърля поставя ясния сигнал, че тя не иска тези стандарти за себе си. Това би
направило в своята индивидуация всяко “добро момиче”. Бел иска да е себе си и
за това е от голямо значение, че не приема статуквото (Гастон). Помните
момента, в който той й казва, че “ще сбъдне всичките й мечти”, но чии мечти?
Своите вътрешни или тези на колективните стереотипи? Гастон като олицетворението на
изкривената, банална мъжественост в комбинация с неефективната му мисъл биха
“убили” символа на Бел.
В
следствие на отказа й към Гастон тя среща звяра. Това е естественото следствие
на човешкия отказ да приеме стереотипа на мас медиите. Нерафинираната, дори
гротескна и плашеща първа стъпка, която човек поема по пътя на индивидуацията си. Звярът, както ни разказва историята, е другото лице на красивата
персона, която показваме пред света. Той е едновременно заплаха и обещание. Звяра олицетворява
всичко онова, което е изтласкано, изключено, забравено или игнорирано. Нашата
сянка, както психологията я нарича. Или нашият пълен потенциал (може би
донякъде утопичен, но все пак потенциал) – “чаровният принц”. Онзи, който ни кара да сме тези,
които сме. Разбира се, това може да бъде наша собствена, а не външна функция, но както и в
живота, така и в приказката, за сега ще го припишем на някой друг. Или с други думи ще го “проектираме” върху образа му.
Тогава
разбираме, че Бел има мечти, те са възможни, но за тях естствено,
както и за всичко в живота, което има стойност няма да е “безплатно”. Има цена, която трябва да се плати и
битка, която да бъде проведена. Битката със самият себе си.
Много
често младите хора са неопитни, несигурни, без достатъчно добър пример в
живота, който да ги поведе със знания и помощ към техния потенциал и възможности, налага се една обща мас идея, която казва кое е приемливо и кое не. Както знаем вече, живота изобщо не е
лесен. Едно е да си пожелаваме, мечтаем и мислим “позитивно” (както е модерно)
– съвсем друго да запретнем ръкави и да се борим в мръсотията и прахта и калта. Да работим без никакви инструкции или “упътване”, без изглед към това дали целта ни
ще бъде осъществена. Тази екзистенциална дилема обикновено водим с години,
протакаме и чакаме. Докато в повечето случаи хората се озовават на 40 без да
знаят какво искат, без да са осъществили мечтите и целите си или дори само да
са поели по пътя. Често не дестинацията е важна, а пътя по който вървим.
Какво
всъщност означава това? Кой е пътя, по който приказката ни подсказва да
тръгнем? Първо да отгледаме в себе си: постоянство (което в тълковния речник
означва “да сме постоянни в действията си въпреки трудностите или забавянията,
за да постигнем успех), приемане и любов.
Нататък
в приказката, след като Бел отказва на Гастон се изгубва в гората. Гората е
непознатото, страшното, трудното. Тя е символ и на подсънанието ни. Далеч от
цивилизования свят, който познаваме – домът на егото и комфортната реалност. В
гората има тишина и наблюдение. Инстинктите ни се изострят, време е да
чувстваме. Погледното отвън човек в гората ще изглежда интроверт.
Палата
до който тя стига ни подсказва, че там има нещо значимо. Необятноста е жива и
ни носи послание. Господарят на тази част от психиката ни е омагьосан от една
мъдра вещица. Той е резултат от прекаленото ингориране на вътрешният свят срямо
вътрешният. Игнориране на спиритуалното, етиката и смисъла. Суетният принц е
обречен да умре, освен ако не се научи да обича и да бъде обичан.
Кой
може да обича толкова груб и страшен звяр? Само някой, за когото средно
статистическият манталитет и живот са по-грозни – Бел. Вратата зад нея се
хлопва и единственото, което й остава е да се “отиде” още “по-дълбоко”. Да приеме и лошите си качества. Само така може да реализира и добрите. От външен
поглед, човека на този път би изглеждал дори депресиран. Би бил
като лодка в турбулентни води. След като вече се е озовала в замъка тя няма друг избор
освен да намери пътя към сърцето на звяра. Това, което е изглеждали плашещо и
непонятно придобива ново измерение. Така двамата намират път един към друг.
Отвън би изглеждало, че човек си е върнал уверенноста, посредством собствените
си постижения. Но битката не е приключила. Трябва да се справим с Его-то си. В този момент олицетворението му – Гастон се появява, подкрепен от последователите си (инструментите на Его-то да ни залъгва, кое е важно), за да унищожи звяра (сянката, която отказваме да видим).
Последната
битка олицетворява индивидуационния процес и се асоциира с личната ни реализацията и нашето собствено приемане. В напрегнатата
битка изглежда, че Гастон е победил като го е намушкал с нож. Но всъщност, така
той освобождава звяра. Тази сцена олицетворява преборването на всичко онова,
което е Гастон – его, суета, повърхностност и това ни освобождава, дава ни възможноста да сме
красиви и отвътре. Трансформацията е приключила. Така звяра отстъпва мястото на
принца. Съединяват се двата наши образа, олицетворяващи всички наши добри и лоши качества. Инструментите, с които егото се преборва са постоянство, любов и приемане. Пътят е отворен и сме щастливо венчани за самите себе си. За лошите и добрите си черти, приели сме се. Казали сме си “да”!
И заживели дълго и щастливо.