Лилит или Ева? Коя е първата жена?

Днес в YouthifulFriday ще коментираме някои размисли около 8-ми март. Знаем, че това е "женският празник". Но какво всъщност празнуваме? Факта, че вече (почти) можем да се считаме равни на мъжете по заплащане и условия на труда. Всъщност датата идва от първият протест на жени-работнички в Ню Йорк на 8-ми март, 1857г.. Те се събират, за да протестират срещу ниското заплащане и нечовешките условия, в които работят. Но това е само един елемент, от символиката, който празника носи. Стигнали ли сме като жени до момента, в който можем да дефинираме женското без замисляне (дори и само пред себе си), за да можем ясно да дефинираме значението на тази дума? Какво означава да бъдеш жена? Майка, съпруга, любовница, професионалистка, добра, нежна, послушна, приемаща? Каква е нашата идентичност? И някакси дори и днес, не следваме ли мъжкият модел за това какво означава женственост? Да сме облечени секси, да носим токчета, много грим, да сме изкусителни, да оправяме къщата? Кой е женственият модел? Достатъчно е да отворите, което и да е списание, да видите кои са най-харесваните снимки в инстаграм или фейсбук и да се запитате, това аз ли съм? Дори и да сте го възприели, задайте си въпроса, наистина ли ви харесва? Смятате ли, че този модел наистина е "ваш", приляга ли на вашата същност и личност? Темата е отворена и много дълга. Но днес ще ви разкажен за една история, която малко хора познават или пък са чували, тази на Лилит и Ева. 

Това е един малко по-различен поглед над "женското". Ще ви разкажем за първата жена... "Ева!" - ше възкликнете.... Сигурни ли сте?


Лилит или Ева? (из книгата "Жените, сексът и анорексията" на Катерина Михайлова)


Попитайте, който и да е християнин коя е била първата жена и той ще ви разкаже този откъс от Библията:

"Решавайки да даде на Адам другарка, за да не се чувства самотен, Господ направи така, че да заспи дълбоко, извади му едно от ребрата, направи от него жена и затвори раната му. После събуди Адам и каза: "Тази ще бъде наречена жена, защото е извадена от мъжа" (На латински donna, което произлиза от da un uomo.) "Мъжът и жената ще бъдат една и съща плът." Дава й името Ева, "майка на всички живи (същества)" (Genesi II 18-25, III 20 I miti emraici, Robert Graves, Raphael Patai) 

Малцина обаче знаят, че на същото място се говори и за още една жена - Лилит!


Някои смятат, че на шестият ден Господ създал мъжа и жената по свой образ и подобие, давайки им задачата да властват над светa; но други твърдят, че Ева още не е съществувала. Господ казал на Адам да даде име на всяко животно, птица или друго живо същество...Адам виждайки ги всички по двойки възкликнал: "Всяко живо същество има другарка, а аз не" и помолил Господ да премахне тази несправедливост. (Genesi Rab. 17 4; B Yebamot 63a)

"И тогава Господ оформи Лилит първата жена, така както беше създал и Адам...Адам и Лилит не живееха в мир, защото когато той искаше да легне върху нея, жената се обиждаше от позицията, която й се налагаше. "Защо трябва да лягам под теб? - питаше - И аз съм направена от прах, така че съм еднаква с теб" И тъй като Адам поиска да постигне нейното подчинение със сила, Лилит разгневена. мърморейки името Господне, се сдоби с чифт крила и го изостави..." (I miti ebraici, Robert Graves, Raphael Patai) 

Установявайки се на бреговете на Червено море, наследницата на Богинята - Птица (виж шумерската митология) се заобикаля от нощни създания и се отдава на "свободна любов" с дяволи. Тя отхвърля поканата на Jahve (Господ) да се върне в Рая, намира си партньор, съвем подходящ за нея, който се казва Самуел и който еврейската митология идентифицира с онази същата змия-изкусителка, която подава на Ева знаменитата ябълка. Същият Самуел намира своята аналогия в образа на рогатият бог Дионисий - Бахкус; именно за него се разказва, че е измайсторил виното - гроздовия сок, който според една друга митологическа интерпретация е истинският Забранен плод, опитан от Райската двойка. 

Заради своето непокорство Лилит бива прокълната от Господ на безплодност. Спорно е колко синове е имала преди своя бунт, но от момента, в който тя обръща гръб на поканата да възстанови статуквото на Райската двойка, Господ се вижда принуден да убива на ден по стотина "лилим", децата на Лилит и Самуел. Лилит, обезумяла от болка и гняв, успява да получи от ангелите изпратени от Господ с мисия да я върнат в Рая, способността да властва над живота на новородените бебета по доста дискриминационен начин: осем дена за мъжките и двайсет дена за женските бебета и неограничено време за всички родени извън брачния съюз. По този начин Лилит бива трансформирана във вещица, на която започнали да приписват способноста да извършва ужасни магии и да бъде източник на всякакво сексуално изкушение, имайки предвид, че последното е започнало да се смята за грях според новите етични модели, разпространени чрез популяризирането на Светата книга. Физическото описание, което дават евреите на Лилит е недвусмислено, също като знаменитите сирени и Лилит има крила, дълги, пищни коси и омагьосващ глас - типични атрибути на похотта в иконографския символизъм.


По този начин по-древната от първите две жени , за които говорят еврейските легенди, Лилит, неопитомената, свободната и бунтарката, бива изтласквана и векове наред, олицетворява в колективното съзнание жената-вещица, онази, над която никой няма власт, а самата тя е опасна с властта (разбирай "на духа"), която притежава. Другата вечно тъжната Ева, губи своята божественост и обрича както себе си, така и Адам, на труден земен живот, изпълнен с много страдания. Или както посочва френския психоаналитик-митолог Жак Брил:"Ева е образът на жената за новата социално-историческа обстановка. Лишена от всякаква божественост, тя става причина за падението на мъжа и неговите грехове ще създадат необходимостта от жертвата на един нов Господ - спасител." 


Така образът на Великата майка, която казват е богинята първобитните племена, закрилница на плодородието, знанието и мира, постепенно с развитието на общественото устройство и преминаването от една форма на обществено управление (матриархата) към патриархата (която някои наричат "по-развита"!)претърпява катастрофална деформация. От майка тя става вещица и изкусителка, виновница за всяко зло по земята. Бремето на този образ тегне и до ден днешен над жената, макар и добре замаскиран под думи и църковни догми и забранен за по-актуално и ясно тълкуване. Първичният грях, заради, който жените векове наред са преследвани, изгаряни като вещици, оставяни да живеят в безправност и обезграмотени, не е защото са жени, както често можете да срещнете в разни църковни описания. Греховно е да си жена, която иска да знае, да проявява свободно своите желания, своята способност да има деца, своята креативност, своята независимост. Лилит или Ева.  Първата равна на мъжа по природа и неприемаща никакви компромиси по този въпрос. Втората - чезнеща в недостижимото си желание да опознае и постигне способностите на посестримата си!


За да бъдем себе си, първо трябва да знаем кои сме. Това обаче е доста трудна задача, тъй като "себе си" се сформира от много фактори! Особено в свят преизпълнен с информация, бомбардиращ ни отвсякъде с най-новата "мода". Процеса е дълъг и много труден. А след като (евентуално) разберем кои сме, трябва да имаме и смелостта да отстоим това "какво сме". Смятаме, че 8-ми март е олицетворение на свободата ни като жени да изберем и изградим себе си като личности. Искаме да напомним за това, какво означава да си Youthiful: "Красива не само в смисъла на външната красота, ами и на красивия ум. Младост, не на години, ами като младост на духа . Жизненост, желание за живот, любопитство. Жената, която не се страхува в свободата да бъде себе си, да бъде расива и жизнена по своя собствен начин. Тя няма нуждата да се определи от мъжкото или чуждото одобрение. Youthiful сме, когато приемем кои сме както външно така и вътрешно и не ни е страх да откриваме света посредством това свое свободно, истинско, красиво и жизнено АЗ!" 


Честит 8-ми март! 



Photo credits: Amy Judd

Виж още